Резултати от литературния конкурс посветен на 140 г.от
героичната смърт на поета революционер Христо Ботев
Награждаването ще бъде на 29 май, когато е патронният празник на нашето училище!На участниците, които не могат да присъстват лично наградите ще им бъдат изпратени по пощата.
Моля, свържете се с нас на botevtorentalzira@hotmail.com !
ДЕН НА БОТЕВ
на 29 май 2016 от 11.00 ч.
в парк Alquinencia, Alzira
Категория: рецитация
Възрастова група до
9 г.
I място
Мартин Григоров 9
г. БНУ„Св.св. Кирил и Методий“, Барселона
Творба:,,Към брата си”, Христо Ботев
II място
Стефан Стилианов Бобачев–8 години, ПБНУ,,СВ.Иван
Рилски“ -Палма, Палма де Майорка
Творба:,,Майце си“ , Христо Ботев
III място
Екатерина Неделчева
9г.БНУ„Св.св. Кирил и Методий“, Барселона
Творба: ,,Обесването на Васил Левски” , Христо Ботев
Специална награда Ралица Димитрова
5 г.БНУ„Св.св. Кирил и Методий“, Барселона
Творба:,,Хаджи Димитър” , Христо Ботев
Групова
награда- 2Б клас при ПБНУ,,СВ.Иван Рилски“Палма,Палма де Майорка
Творба:,,Тих бял Дунав“Иван
Вазов
Възрастова група от
10 до 14 г.
I място
Лийа Павлова Венкова 12 г. ПБНУ,,Васил
Априлов" Кастейон/Испания
Творба: ,,Обесването на Васил
Левски” , Христо Ботев
II място
Стефан Стефанов Киряков 13г.
ПБНУ,,Васил Априлов"Кастейон/Испания
Творба: ,,На прощаване” , Христо Ботев
III място
Чериса Методиева Иванова 14 г.
ПБНУ,,Васил Априлов" Кастейон/Испания
Творба: ,,Обесването на Васил
Левски”, Христо Ботев
Възрастова група от
15 до 18 г.
I място
Татяна
Драгулова 10 клас
Украинско- българския лицей в гр.Приморск,Запорожка област ,Украйна
Творба: ,,Майце си” , Христо Ботев
II място
Данил Карауланов 10 клас
Украинско- българския лицей в гр.Приморск,Запорожка област, Украйна
Творба: ,, Хаджи Димитър” , Христо Ботев
III място
Габриела Янкова 17г.
БНУ„Св.св. Кирил и Методий“, Барселона
Творба:,,Към брата си”, Христо Ботев
Категория: есе
Възрастова група от
10 до 14 г.
I място
Красимира Борисова, VI клас,
13год.,ОУ ,,Христо Ботев”, с. Левка
БОТЕВЦИТЕ В НАШАТА ПАМЕТ БЪЛГАРСКА
(есе)
На трети март
1878г. Свободата дойде, жадувана и мечтана, дойде, родена от историческата
среща между България и Русия, сред героизъм и бойно братство. В продължение на
314 дни и нощи, в студ и пек, в
мъчителни преходи под ураган от куршуми, се бият рамо до рамо българските
опълченци и руските войни. За този ден тържествен българският народ е набирал сили векове
наред, за да заяви пред света своето свято и неотменно право да бъде свободен.
Било е лято 865,
когато България доказва на света, че не е вече държава на “езичници и варвари”,
а търси своето заслужено място в културния и политически живот на европейските
страни. Приема християнството като средство за преодоляване на византийското
влияние, като начин да утвърди своята народност.
В ония далечни
времена солунските братя Кирил и Методий дръзват да извършат революция за
славянската култура – да използват живия език за просвещение. Дават ни право да
кажем, че “и ний сме дали нещо на свтът, на вси славяни книга да четат”.
Да го кажем гордо с
мощния глас на монаха Паисий Хилендарски, който с малката си книжница от
осемдесет страници “История славяноболгарска” възкреси миналото ни народно
величие при различните ханове и царе. Запалената искра разгаря огъня на
национално – демократичното движение, за да се родят от него Раковски,
Каравелов, Левски, Ботев и стотици още български революционери – наша слава и
гордост.
Апостолът на
свободата Васил Левски заявява пред света, че “и ние сме хора и искаме да
живеем човешки, да бъдем напълно свободни в земята си. Ще имаме едно знаме, на
което ще пише “Чиста и свята република”.
А Христо Ботев пише
във вестник “Знаме”, че “само разумният братски съюз между народите е в
състояние на унищожи теглилата и сиромашията, да въдвори истинска свобода,
братство и равенство”.
Като резултат от
този непрестанен устрем към свобода започва величавата Априлска епопея през
1876г.. Априлското въстание дава на националната ни история неповторими образци
на родолюбие и морална мощ, които водят Копривщица, Перущица, Батак, Клисура
към подвига.
Ще лети
хвърковатата чета на Георги Бенковски, ще се вие зловещото хоро на черните
сватбари около труповете в Перущица, ще лумне в запаления огън Петлешковото:
“Сам съм други няма”, ще залюлеят бесилките заветните думи на Бачо Киро за
свободата, ще остане жив подвига на Балканджи Йово. Ще тръгнат след своя войвода Христо Ботев двеста български юнаци,
за да докоснат с устни родната българска земя и да умрат за нея.
Падат най – достойните, най – храбрите, за да докажат с примера си на
саможертва, че истинското щастие на един народ е да се бори за своята свобода и
независимост.
На 24 април 1877г. в Кишинев руският император обявява война на Турция.
Тръгва един голям и великодушен народ да освобождава своите братя. В едно се
слива кръвта на 200 000 руски бойци и стотици български опълченци, за да
се роди националната ни свобода.
Българският народ знае цената на Освобождението, родено на 03.03.1878г.,
подписано край градчето Сан Стефано на брега на Мраморно море. Получено е не
даром, а с цената на много жертви, за които ще си спомняме “от урва на урва и
от век на век”.
Красимира Борисова, VI клас, 13год.,
ОУ “Христо Ботев’, с. Левка
Възрастова група от
15 до 18 г.
I място
Станислава Петрова Полинчева, 16
г., 10клас
БНУ ,,Родолюбие“, Валенсия,Испания
Христо Ботев
Есе
Какво можем
да кажем за Христо Ботев? Кой е той? С какво се е занимавал?
Христо
Ботев - име, което ще живее вечно, име, което знаят всички българи, име на един
герой, на един борец, поет, революционер, един мъж, който може да бъде наричан
с много имена и винаги достоен за тях. Мога да кажа много за Христо Ботев, но
то никога няма да бъде достатъчно. Самото му име кара човек да настръхне, да
усети онази негова сила, да почувства трепета, който е предавал на хората чрез
словото си.
Но кой всъщност
е Христо Ботев? Един обикновен българин, роден в тежки времена, но със съдба,
отредена за слава и почести. Носи име свято, Христово, и на свята дата е роден, в град със
слава велика, макар и по онова време още да не е било ясно. Още с раждането си
предсказва че е роден за нещо велико, макар и в една обикновена стая на
калоферското училище, в което са живели и родителите му. Живял и в Карлово, и в
Калофер, той учи, като негов учител е именно баща му, също допринесъл много за
изграждането на личността му, и благодарение на когото заминава да учи в Русия.
Не мога да
кажа, че е водил спокоен и щастлив живот, защото ще излъжа. За всичко което е
постигнал в живота си е вложил много труд и усърдна работа. Макар и никога да
не е имал средства, винаги е успявал да се справи по някакъв начин, защото
самият той носи в сърцето си несъкрушим характер и воля. Личност преживяла
много, понесла много и въпреки това оцеляла.
Христо Ботев никога не е бил от онези послушни момчета,
склонили главичка пред робския живот. Той влага всичките си усилия в борбата за
свобода. Единственото нещо, за което смята че е нужно да се живее. Макар и да
не е завършил гимназия Ботев е много начетен и интелигентен човек, не само за
своето време. През целия си живот се занимава с някакъв вид литературна
дейност. Неговите творби са пряко свързани с робството и желанието за свобода.
Те най-добре показват чувствата и целите му. За мен „златното време“ на Ботев е
именно времето, което прекарва в Румъния. Там развива големия си потенциал.
Това е времето, когато се свързва с така познатите ни от „Немили-недраги“
български хъшове. Макар и отдаден на революционната дейност, той отделя време и
на поезията си, като в Румъния излиза второто му публикувано стихотворение „Към
брата си“. За мен всяко едно от стихотворенията на Ботев е написано напълно
истински и искрено, написано с онази част на сърцето, до която никой не може да
достигне, дори и най-близките ти, онази част на сърцето, в която криеш това,
което знаеш ,че дори казвайки го ,няма
да бъдеш разбран. Той разкрива чувствата си не пред кого да е, а пред един
обикновен лист хартия, толкова важен за него, знаейки че поне той няма да го
съди, да го критикува. Може би и за това пише, защото само така се чувства
истински разбран. Много от неговите творби са посветени на някого, когото Ботев
уважава и почита. Той посвещава стихотворение на Левски, Хаджи Димитър,
Каравелов, на майка си, на жена си и може би на още много други хора, за които
не знаем.
Славата му
на публицист и издател не може да бъде оставена на заден план от тази на революционер.
Той приема много сериозно всичко, с
което се захване и може би това е ключът към успеха му. Следва идеи, много
по-високи от тези на един обикновен българин, следва цели поставени му от самия
него и не защото така трябва, а защото така иска!
Ако
познаваш поезията на Ботев ще знаеш, че за него няма нищо по-важно от родината
и от свободата, същото важи и в живота му. Не случайно е написал в писмото към
любимата му Венета: „Ако умра, то знай, че после Отечеството си съм обичал
най-много тебе“. Той следва една единствена цел и всичко друго за него остава
на заден план. Като се замисля за това, което е направил, как оставя на заден
план семейството си, любимата си в името на свободата. Кой би го направил и то
в онова време, когато знаеш че във всеки един миг можеш да бъдеш заловен,
прострелян, убит? Кой? Само човек силен, с воля, упоритост, решителност,
непоколебимост, качества присъщи на Ботев. Затова в днешно време неговото име
означава за нас толкова много и от хилядите, които са умрели в името на
свободата на България, ние помним и знаем само тези които са били над всички,
тези които са направили така, че това дело да бъде възможно и един от тези хора
е именно Христо Ботев.
Неговите
убеждения и идеология са насочени само в една точка. Като национален
революционер той се явява продължител на делото на Георги Раковски и Васил
Левски. Единственото средство за разрешаване на националния въпрос, той вижда
само в революцията. Ботев защитава правото на българския народ за самосъзнание
и самоуправление. Подкрепя борбата против експлоатацията на по-слабите от
страна на по-силните. Хора като Ботев живеят и в наше време, просто тяхната
борба е насочена към проблеми, засягащи сегашното общество. Нека вземем пример
от тези велики хора, които са живели и живеят в името на това, в което вярват,
на това, за което се борят! И нека винаги помним хора като великия Христо Ботев!
Станислава Петрова Полинчева, 16 г., 10клас
БНУ “Родолюбие“, Валенсия
Испания
Категория:стихотворение
Възрастова група от
10 до 14 г.
I място
Ивана Стоянова Иванова, 11год., V клас,
ОУ ,, Христо Ботев”, с. Левка,
общ. Свиленград, обл. Хасково, България
ХРИСТО БОТЕВ
стихотворение - акростих
Х - е за твоята
храброст.
Р – е за родолюбието, биещо в твоето сърце.
И – е за истинското ти величие.
С – е за силата, която ни даваш.
Т – е за трогателността на твоя подвиг.
О – е за обичта ти към цял народ.
Б – е за борбеността ти.
О – е за огъня, който палиш в нашите сърца.
Т – е за търпението ти към всички нас.
Е – е за единството, в което ни обединяваш.
В – е за вечността, в която ще останеш.
Ивана Стоянова Иванова, 11год.,
V клас,
ОУ “Христо Ботев”, с. Левка,
общ. Свиленград, обл. Хасково,
България
Благодарим Ви за участието!
